20 мар. 2022 г., 14:31

Щастливо сбъдване

741 0 2

Звънлив пролетен вятър,
усмихна тъгата в очите ми,
подари на облачните дни ,
нечупливи слънчеви криле,
с детелина четирилистна
закичи безрадостното небе.
И ето, мракът на злото,
от светлото на доброто победен,
за път вече се стяга.
Възкръснала зелена надежда,
миролюбивите си ръце,
дръзко към нов ден протяга.
Безоблачно бяло щастие,
победно на хоризонта изгрява,
вълшебните му златни обувки,
целуват миролюбиво прага
на красива изконна мечта.
Загребвам алчно с шепи,
от слънцето на небето,
и тръгвам щастливо сбъдната,
с вълшебни розови очила,
без посока и без компас,
прегърнала с радостни очи,
бленуваната мирна пролет,
с преродено бяло сърце
в ново безкуршумено небе. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...