5 jul 2008, 1:01

Ще...

1.2K 0 3

Сълзите си с достойнство ще прикрия,

дори и да ги видиш,

не ще се разпознаеш в тях.

Дълбоко скрила поредната обида,

ще се опитвам да не живея с мисълта за грях.

Ще се разкъсвам в своя свят затворен,

ще се задушавам от прииждащи стени

и колкото повече опитвам се да се изправя,

ще усещам - все повече тежи.

Неусетно бъдещето мое

 по-силно започва да тупти - в плен.

И всички Ще-та, бавно и полека

превръщат се... в мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...