Сълзите си с достойнство ще прикрия,
дори и да ги видиш,
не ще се разпознаеш в тях.
Дълбоко скрила поредната обида,
ще се опитвам да не живея с мисълта за грях.
Ще се разкъсвам в своя свят затворен,
ще се задушавам от прииждащи стени
и колкото повече опитвам се да се изправя,
ще усещам - все повече тежи.
Неусетно бъдещето мое
по-силно започва да тупти - в плен.
И всички Ще-та, бавно и полека ...