Сълзите си с достойнство ще прикрия,
дори и да ги видиш,
не ще се разпознаеш в тях.
Дълбоко скрила поредната обида,
ще се опитвам да не живея с мисълта за грях.
Ще се разкъсвам в своя свят затворен,
ще се задушавам от прииждащи стени
и колкото повече опитвам се да се изправя,
ще усещам - все повече тежи.
Неусетно бъдещето мое
по-силно започва да тупти - в плен.
И всички Ще-та, бавно и полека
превръщат се... в мен.
© Надежда All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
