10 may 2020, 10:01

Ще

876 1 0

 

Ще

 

От моето до твоето сърце

аз мост ще съградя за две души!

Ще нарисувам пролетно небе,

ще пръсна в него хиляди звезди!

 

Ще бъда дом за твоите ръце

и ще ги топля зиме в студовете.

Ще галя нощем твоето лице

и ще те пазя аз от снеговете!

 

Ще бдя над тебе и през пролетта

когато са проливни дъждовете!

Ще съм до тебе и през есента

когато се надбягват ветровете!

 

Ще бъда винаги със теб, дори

последни да останем на Земята

и ще попивам твоите сълзи,

макар да сме сами във тъмнината!

 

Ще търсим пътя двамата в нощта

като деца изгубени в гората.

Очите ни ще искат светлина

в безкрайната Вселена непозната!

 

09.05.2020 г.

20ч.08м.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...