May 10, 2020, 10:01 AM

Ще

  Poetry » Love
869 1 0

 

Ще

 

От моето до твоето сърце

аз мост ще съградя за две души!

Ще нарисувам пролетно небе,

ще пръсна в него хиляди звезди!

 

Ще бъда дом за твоите ръце

и ще ги топля зиме в студовете.

Ще галя нощем твоето лице

и ще те пазя аз от снеговете!

 

Ще бдя над тебе и през пролетта

когато са проливни дъждовете!

Ще съм до тебе и през есента

когато се надбягват ветровете!

 

Ще бъда винаги със теб, дори

последни да останем на Земята

и ще попивам твоите сълзи,

макар да сме сами във тъмнината!

 

Ще търсим пътя двамата в нощта

като деца изгубени в гората.

Очите ни ще искат светлина

в безкрайната Вселена непозната!

 

09.05.2020 г.

20ч.08м.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...