10.05.2020 г., 10:01

Ще

871 1 0

 

Ще

 

От моето до твоето сърце

аз мост ще съградя за две души!

Ще нарисувам пролетно небе,

ще пръсна в него хиляди звезди!

 

Ще бъда дом за твоите ръце

и ще ги топля зиме в студовете.

Ще галя нощем твоето лице

и ще те пазя аз от снеговете!

 

Ще бдя над тебе и през пролетта

когато са проливни дъждовете!

Ще съм до тебе и през есента

когато се надбягват ветровете!

 

Ще бъда винаги със теб, дори

последни да останем на Земята

и ще попивам твоите сълзи,

макар да сме сами във тъмнината!

 

Ще търсим пътя двамата в нощта

като деца изгубени в гората.

Очите ни ще искат светлина

в безкрайната Вселена непозната!

 

09.05.2020 г.

20ч.08м.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...