10.05.2020 г., 10:01

Ще

874 1 0

 

Ще

 

От моето до твоето сърце

аз мост ще съградя за две души!

Ще нарисувам пролетно небе,

ще пръсна в него хиляди звезди!

 

Ще бъда дом за твоите ръце

и ще ги топля зиме в студовете.

Ще галя нощем твоето лице

и ще те пазя аз от снеговете!

 

Ще бдя над тебе и през пролетта

когато са проливни дъждовете!

Ще съм до тебе и през есента

когато се надбягват ветровете!

 

Ще бъда винаги със теб, дори

последни да останем на Земята

и ще попивам твоите сълзи,

макар да сме сами във тъмнината!

 

Ще търсим пътя двамата в нощта

като деца изгубени в гората.

Очите ни ще искат светлина

в безкрайната Вселена непозната!

 

09.05.2020 г.

20ч.08м.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...