Ще
От моето до твоето сърце
аз мост ще съградя за две души!
Ще нарисувам пролетно небе,
ще пръсна в него хиляди звезди!
Ще бъда дом за твоите ръце
и ще ги топля зиме в студовете.
Ще галя нощем твоето лице
и ще те пазя аз от снеговете!
Ще бдя над тебе и през пролетта
когато са проливни дъждовете!
Ще съм до тебе и през есента
когато се надбягват ветровете!
Ще бъда винаги със теб, дори
последни да останем на Земята
и ще попивам твоите сълзи,
макар да сме сами във тъмнината!
Ще търсим пътя двамата в нощта
като деца изгубени в гората.
Очите ни ще искат светлина
в безкрайната Вселена непозната!
09.05.2020 г.
20ч.08м.
© Георги Иванов Всички права запазени