10 мая 2020 г., 10:01

Ще

872 1 0

 

Ще

 

От моето до твоето сърце

аз мост ще съградя за две души!

Ще нарисувам пролетно небе,

ще пръсна в него хиляди звезди!

 

Ще бъда дом за твоите ръце

и ще ги топля зиме в студовете.

Ще галя нощем твоето лице

и ще те пазя аз от снеговете!

 

Ще бдя над тебе и през пролетта

когато са проливни дъждовете!

Ще съм до тебе и през есента

когато се надбягват ветровете!

 

Ще бъда винаги със теб, дори

последни да останем на Земята

и ще попивам твоите сълзи,

макар да сме сами във тъмнината!

 

Ще търсим пътя двамата в нощта

като деца изгубени в гората.

Очите ни ще искат светлина

в безкрайната Вселена непозната!

 

09.05.2020 г.

20ч.08м.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...