30 sept 2022, 11:08

Ще...

Poesía » De amor

664 1 2

Ще дойдеш, ще погалиш
изтерзаната душа.
Свещичка ще запалиш,
за да не сгреша...
Ще влезеш, ще поседнеш
тихо на ръба.
А после леко ще пресегнеш
трепереща ръка.
Ще докоснеш, ще разпалиш
в мен жесток пожар.
Окови ще поставиш
на дълбоката печал...
Ще забравя, ще забравиш
колко ни горчи.
За миг светът ще се оправи,
а в следващия - пак ще е преди!

Ще се усмихнеш, ще си тръгнеш

с приведена глава.

Ще се събудя и ще чуеш

плача на една душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

генек (Георги Коновски)

Приятно.

2022-10-01T15:52:19+03:00
Jackie151 (Антоанета Иванова)

Мила Ваня, доколкото разбрах от последните строфи, това е било само сън. А когато си се събудила, душата ти плаче. Пожелавам ти да се сбъднат най-светлите ти мечти!

2022-09-30T14:33:17+03:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0