Ще дойдеш, ще погалиш
изтерзаната душа.
Свещичка ще запалиш,
за да не сгреша...
Ще влезеш, ще поседнеш
тихо на ръба.
А после леко ще пресегнеш
трепереща ръка.
Ще докоснеш, ще разпалиш
в мен жесток пожар.
Окови ще поставиш
на дълбоката печал...
Ще забравя, ще забравиш
колко ни горчи.
За миг светът ще се оправи,
а в следващия - пак ще е преди!
Ще се усмихнеш, ще си тръгнеш
с приведена глава.
Ще се събудя и ще чуеш
плача на една душа!
© Ваня Йорданова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
