Ще дойдеш, ще погалиш
изтерзаната душа.
Свещичка ще запалиш,
за да не сгреша...
Ще влезеш, ще поседнеш
тихо на ръба.
А после леко ще пресегнеш
трепереща ръка.
Ще докоснеш, ще разпалиш
в мен жесток пожар.
Окови ще поставиш
на дълбоката печал...
Ще забравя, ще забравиш
колко ни горчи.
За миг светът ще се оправи,
а в следващия - пак ще е преди!
Ще се усмихнеш, ще си тръгнеш
с приведена глава.
Ще се събудя и ще чуеш
плача на една душа!
© Ваня Йорданова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
