Старата китара…
все още свири твоята мелодия,
пропити са до болка струните със теб,
обичах да я слушам някога, тогава,
когато друго беше в мен…
Гравирано е даже и сърцето ми,
стените във душата ми
с рисунки-спомени тъй пълни са,
безумно ярки са, изпъкват като рани,
и често връщам се към тях,
по навик или нужда, не разбрах…
Решена съм! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse