Старата китара…
все още свири твоята мелодия,
пропити са до болка струните със теб,
обичах да я слушам някога, тогава,
когато друго беше в мен…
Гравирано е даже и сърцето ми,
стените във душата ми
с рисунки-спомени тъй пълни са,
безумно ярки са, изпъкват като рани,
и често връщам се към тях,
по навик или нужда, не разбрах…
Решена съм! ...