9.03.2008 г., 13:38

Ще боядисам струните с цвета на устните!

873 0 18

Старата китара…

все още свири твоята мелодия,

пропити са до болка струните със теб,

обичах да я слушам някога, тогава,

когато друго беше в мен…

Гравирано е даже и сърцето ми,

стените във душата ми

с рисунки-спомени тъй пълни са,

безумно ярки са, изпъкват като рани,

и често връщам се към тях,

по навик или нужда, не разбрах…

Решена съм!

Ще свиря чак до кърваво…

ще боядисам струните с цвета на устните…

И всеки звън ще бъда старо чувство,

а всяка песен - нов куршум…

И чудя се дали…

дали след днешния концерт отново ще вали…

И цяла ще остана ли?

Нали любов със тебе вече не делим…

09.03.2008

                                                                  Еми

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вълнуваш!!!!Браво!!!!
  • Благодаря на всички,милички!Надявам се наистина да ви харесва!
    Прегръщам ви!
  • Добре разчупено - страхотно е! Браво!
  • ..."Решена съм!

    Ще свиря чак до кърваво…

    ще боядисам струните с цвета на устните….."


    Страхотно е!!!!! С обич!

  • Много интересна,достойна за уважение, многопластова творба.

    пропити са до болка струните със теб,
    обичах да я слушам някога, тогава,
    когато друго беше в мен…

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...