Ще боядисам струните с цвета на устните!
Старата китара…
все още свири твоята мелодия,
пропити са до болка струните със теб,
обичах да я слушам някога, тогава,
когато друго беше в мен…
Гравирано е даже и сърцето ми,
стените във душата ми
с рисунки-спомени тъй пълни са,
безумно ярки са, изпъкват като рани,
и често връщам се към тях,
по навик или нужда, не разбрах…
Решена съм!
Ще свиря чак до кърваво…
ще боядисам струните с цвета на устните…
И всеки звън ще бъда старо чувство,
а всяка песен - нов куршум…
И чудя се дали…
дали след днешния концерт отново ще вали…
И цяла ще остана ли?
Нали любов със тебе вече не делим…
09.03.2008
Еми
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ем Все права защищены
