13 oct 2006, 13:17

Ще бъда

  Poesía
962 0 11
Ще бъда твоето прозрение във мрака.
Ще умирам и ще се прераждам в теб.
Ще бъда твоята опора дълго чакана.
Ще бъда изгревът във твоя тежък ден.

Ще бъда огън в утрото прохладно
и земята,по която ще вървиш.
Следите от стъпките ти ще попивам
                       жадно
така във мене винаги ще си.

Ще те обгръщам с най-топлите си 
                       чувства,
единствено така ще знам,че си
                              щастлив,
а за отплата ти отвръщай ми със 
                       същото.
Признай сега,че животът може и да е
                       красив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...