5 jun 2007, 9:53

Ще бъда жената, която никога не бях

  Poesía
816 0 15
Имам нужда от теб.
Къде си ти?
Върни се при мен
и ще ти кажа: простих.
Ще бъда всеотдайна.
Жена-мечта.
До болка ще се самораздавам.
Само си ела.
Вечер ще ти оправям леглото.
Сутрин ще ти нося кафе.
Ще те целувам, шепнейки ти:
"Как си, спа ли добре?"
Ще бъда по-нежна и любяща.
Истинска жена.
Страстта межу нас ще възкръсне,
ще отстраним всяка лъжа.
Ще се науча да играя карти.
Да управлявам кола.
Ще разучим нови похвати,
за оцеляване в любовта.
Ще бъда по-мъдра.
Няма да ревнувам.
Ех, ще се опитам поне.
Върни се, не ме ли чу?
Тогава чуй моето сърце!
Вече няма да съм истерична.
Няма да се смея с кикот
или с неприличен смях.
Няма да бъда прозаична
или да скривам своята душа.
Няма да те дразня като се оглеждам
или разглеждам други мъже.
Те са само тела и повърхност,
те за мен нямат сърце.
Ще бъда като ангел-небесен,
пратен ти от самото небе.
Не, не обръщай глава.
Моля те, изслушай ме поне.
Ще бъда за теб жената,
която никога не съм била.
Моля те, не ми разбивай мечтата.
Не ме оставяй сама!!!

                                                                                                 04.06.2007г. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря kity!!!!
  • Любовта ни променя понякога!
    Но запази себе си, докрай!
    Поздрави, хареса ми
  • Благодаря Сияна права си и съсвем наскоро го осъзнах!!!Благодаря и на теб Светльo!!!
  • Поздравления! Хубав стих!
  • Пишеш за тема,която ме погъделичка!
    Мисля,че не си заслужава да се променяш
    заради някой,дори той да е най-красивия
    и добрия!
    Бъди себе си!Ако те обича,ще те обича за това,което си,
    а не извайвайки характера ти на ново!
    Поздрав за стиха!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...