5.06.2007 г., 9:53

Ще бъда жената, която никога не бях

815 0 15
Имам нужда от теб.
Къде си ти?
Върни се при мен
и ще ти кажа: простих.
Ще бъда всеотдайна.
Жена-мечта.
До болка ще се самораздавам.
Само си ела.
Вечер ще ти оправям леглото.
Сутрин ще ти нося кафе.
Ще те целувам, шепнейки ти:
"Как си, спа ли добре?"
Ще бъда по-нежна и любяща.
Истинска жена.
Страстта межу нас ще възкръсне,
ще отстраним всяка лъжа.
Ще се науча да играя карти.
Да управлявам кола.
Ще разучим нови похвати,
за оцеляване в любовта.
Ще бъда по-мъдра.
Няма да ревнувам.
Ех, ще се опитам поне.
Върни се, не ме ли чу?
Тогава чуй моето сърце!
Вече няма да съм истерична.
Няма да се смея с кикот
или с неприличен смях.
Няма да бъда прозаична
или да скривам своята душа.
Няма да те дразня като се оглеждам
или разглеждам други мъже.
Те са само тела и повърхност,
те за мен нямат сърце.
Ще бъда като ангел-небесен,
пратен ти от самото небе.
Не, не обръщай глава.
Моля те, изслушай ме поне.
Ще бъда за теб жената,
която никога не съм била.
Моля те, не ми разбивай мечтата.
Не ме оставяй сама!!!

                                                                                                 04.06.2007г. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря kity!!!!
  • Любовта ни променя понякога!
    Но запази себе си, докрай!
    Поздрави, хареса ми
  • Благодаря Сияна права си и съсвем наскоро го осъзнах!!!Благодаря и на теб Светльo!!!
  • Поздравления! Хубав стих!
  • Пишеш за тема,която ме погъделичка!
    Мисля,че не си заслужава да се променяш
    заради някой,дори той да е най-красивия
    и добрия!
    Бъди себе си!Ако те обича,ще те обича за това,което си,
    а не извайвайки характера ти на ново!
    Поздрав за стиха!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...