30 oct 2007, 8:44

Ще бъда пак...

  Poesía
1.1K 0 16
***
         "С вериги стегнал си скалите,
           за да са здрави тези дни,
           когато ще текат реките
           през твойте очни падини."

Ще бъда пак!
Ще плача!
Ще крещя!
Ще те влудявам!
През тебе пак ще прокървя...
с любовна жар ще те натравям...
Ще те запаля с тлена си...
ще те гася...
да се стопи във теб гримасата...
под въглените ще я изпека
да я повърнеш с хъс под масата...
От пепелта ми ще се наториш
и ще поникнеш чист във себе си...
И още зрънце ще ме навестиш
за раждането си отвъд кафезите...
а в  миналата пошла леш
ще погребеш завинаги протезите...

Ще бъда пак!
Ще те боля!
Дамгосана ще завали душата ми...
Палтото ти до плът ще напоя...
от студ ще се свали яката ти...
Ще виеш!
Ще ме гониш!
Ще кълнеш!
И ще ме инжектираш без упойка цялата...
с безбожна вяра ще ме облечеш
обратно в ембрион от отчаяние...
а пъпната ми връв ще продадеш
за 300 грама сън в незнание...

И ще забравиш...
че ще бъда пак!
Като кошмар в страхливото ти здание...
И ще проплаквам - нова - всеки път...
но никога с лице за подаяние...
Защото знам... приспан, грехът...
се буди винаги от разкаяние...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...