Ще бъда пак...
***
"С вериги стегнал си скалите,
за да са здрави тези дни,
когато ще текат реките
през твойте очни падини."
Ще бъда пак!
Ще плача!
Ще крещя!
Ще те влудявам!
През тебе пак ще прокървя...
с любовна жар ще те натравям...
Ще те запаля с тлена си...
ще те гася...
да се стопи във теб гримасата...
под въглените ще я изпека
да я повърнеш с хъс под масата...
От пепелта ми ще се наториш
и ще поникнеш чист във себе си...
И още зрънце ще ме навестиш
за раждането си отвъд кафезите...
а в миналата пошла леш
ще погребеш завинаги протезите...
Ще бъда пак!
Ще те боля!
Дамгосана ще завали душата ми...
Палтото ти до плът ще напоя...
от студ ще се свали яката ти...
Ще виеш!
Ще ме гониш!
Ще кълнеш!
И ще ме инжектираш без упойка цялата...
с безбожна вяра ще ме облечеш
обратно в ембрион от отчаяние...
а пъпната ми връв ще продадеш
за 300 грама сън в незнание...
И ще забравиш...
че ще бъда пак!
Като кошмар в страхливото ти здание...
И ще проплаквам - нова - всеки път...
но никога с лице за подаяние...
Защото знам... приспан, грехът...
се буди винаги от разкаяние...
"С вериги стегнал си скалите,
за да са здрави тези дни,
когато ще текат реките
през твойте очни падини."
Ще бъда пак!
Ще плача!
Ще крещя!
Ще те влудявам!
През тебе пак ще прокървя...
с любовна жар ще те натравям...
Ще те запаля с тлена си...
ще те гася...
да се стопи във теб гримасата...
под въглените ще я изпека
да я повърнеш с хъс под масата...
От пепелта ми ще се наториш
и ще поникнеш чист във себе си...
И още зрънце ще ме навестиш
за раждането си отвъд кафезите...
а в миналата пошла леш
ще погребеш завинаги протезите...
Ще бъда пак!
Ще те боля!
Дамгосана ще завали душата ми...
Палтото ти до плът ще напоя...
от студ ще се свали яката ти...
Ще виеш!
Ще ме гониш!
Ще кълнеш!
И ще ме инжектираш без упойка цялата...
с безбожна вяра ще ме облечеш
обратно в ембрион от отчаяние...
а пъпната ми връв ще продадеш
за 300 грама сън в незнание...
И ще забравиш...
че ще бъда пак!
Като кошмар в страхливото ти здание...
И ще проплаквам - нова - всеки път...
но никога с лице за подаяние...
Защото знам... приспан, грехът...
се буди винаги от разкаяние...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
