Ще скрия следите крещяща умора, ще вържа със сърмен конец ерестта, ще вложа в блюдата изрядна вечеря ваксината срещу безмълвни сърца. Когато, препълнен със светска досада, с набити от взиране в тръни очи, поел в слабините си язвена хладкост, при мен се завърнеш, износен и тих, ще бъда за тебе кристална зеница, поела лъчите топящ се мираж с сатенена сладост в бадемите - мисъл, забравила всичко, освен жадността. Тогава ръцете ти в жива гравюра сами ще открият на сока цевта, по силата твоя ще виждам изпитото, по моята слабост - зачеващ се свят. Но ако не можеш така да ме пиеш, ще стана за тебе туптящ ксилофон - забивай в пластинките болните мисли, когато привършиш, ще бъдем едно.
"...ще бъда за тебе
кристална зеница,
поела лъчите
топящ се мираж
с сатенена сладост в бадемите -
мисъл,
забравила всичко,
освен жадността..."
Много вълнуват тези редове!
Благодаря ви, Юли и Георги (админът). И аз като всички правя опити. Това е. Но е много хубаво, че не сте ме отминали. Благодаря ти, Георги, за първия ти коментар към мой стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.