Ще бъда за теб
крещяща умора,
ще вържа със сърмен конец
ерестта,
ще вложа в блюдата
изрядна вечеря
ваксината
срещу безмълвни сърца.
Когато, препълнен
със светска досада,
с набити от взиране
в тръни очи,
поел в слабините си
язвена хладкост,
при мен се завърнеш,
износен и тих,
ще бъда за тебе
кристална зеница,
поела лъчите
топящ се мираж
с сатенена сладост в бадемите -
мисъл,
забравила всичко,
освен жадността.
Тогава ръцете ти
в жива гравюра
сами ще открият
на сока цевта,
по силата твоя
ще виждам изпитото,
по моята слабост -
зачеващ се свят.
Но ако не можеш
така да ме пиеш,
ще стана за тебе
туптящ ксилофон -
забивай в пластинките
болните мисли,
когато привършиш,
ще бъдем едно.
© Дими Фильова All rights reserved.
Просто искам да съм искрен!