29 jul 2006, 22:58

ЩЕ БЪДЕ

  Poesía
1.1K 0 3

Празно е... Вече нищо не търсим...
Изгубихме всичко... имахме ли го дори ?!
Мъртвородени сме вътре и малко боли...
Може би видяхме огън от Ада...

Някъде там сигурно има Рай...

Душите никога не спират да горят
В съзнанията блъскат въпроси и няма да спрат
Единствено знаем как всичко умира
Обречен живот... под сиво небе... убива

Слушах за Слънцето - там зад облаците

Ще пропаднем - някъде, някога, някак си
Някъде отвъд звездите, тъмнината и безкрая
Там ще бъде светло, нежно... тъй красиво
Така ще бъде... вярвай ми... Ще бъде !

Дано забравим... всичко да забравим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мъртвородените вътрешно не забравят,защото не помнят...
  • Много ми хареса. Смислен стих. Заглавието не се връзва с края, с внушението на творбата.
  • Страхотно е!Дано забравите всичко,защото в повечето случаи е много трудно!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...