29 июл. 2006 г., 22:58

ЩЕ БЪДЕ

1.1K 0 3

Празно е... Вече нищо не търсим...
Изгубихме всичко... имахме ли го дори ?!
Мъртвородени сме вътре и малко боли...
Може би видяхме огън от Ада...

Някъде там сигурно има Рай...

Душите никога не спират да горят
В съзнанията блъскат въпроси и няма да спрат
Единствено знаем как всичко умира
Обречен живот... под сиво небе... убива

Слушах за Слънцето - там зад облаците

Ще пропаднем - някъде, някога, някак си
Някъде отвъд звездите, тъмнината и безкрая
Там ще бъде светло, нежно... тъй красиво
Така ще бъде... вярвай ми... Ще бъде !

Дано забравим... всичко да забравим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николай Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мъртвородените вътрешно не забравят,защото не помнят...
  • Много ми хареса. Смислен стих. Заглавието не се връзва с края, с внушението на творбата.
  • Страхотно е!Дано забравите всичко,защото в повечето случаи е много трудно!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....