29.07.2006 г., 22:58

ЩЕ БЪДЕ

1.1K 0 3

Празно е... Вече нищо не търсим...
Изгубихме всичко... имахме ли го дори ?!
Мъртвородени сме вътре и малко боли...
Може би видяхме огън от Ада...

Някъде там сигурно има Рай...

Душите никога не спират да горят
В съзнанията блъскат въпроси и няма да спрат
Единствено знаем как всичко умира
Обречен живот... под сиво небе... убива

Слушах за Слънцето - там зад облаците

Ще пропаднем - някъде, някога, някак си
Някъде отвъд звездите, тъмнината и безкрая
Там ще бъде светло, нежно... тъй красиво
Така ще бъде... вярвай ми... Ще бъде !

Дано забравим... всичко да забравим...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мъртвородените вътрешно не забравят,защото не помнят...
  • Много ми хареса. Смислен стих. Заглавието не се връзва с края, с внушението на творбата.
  • Страхотно е!Дано забравите всичко,защото в повечето случаи е много трудно!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....