Ще чакам
Липсваш ми! Така ми липсваш ти!
Ръцете ти ми липсват и лицето!
Душата ме боли! Ах, как боли!
Препълнено е от сълзи сърцето.
Така ми липсват твоите очи!
Косите ти със дъх на ранна есен.
И твоят глас от нийде не звучи,
но в мен отеква като тъжна песен.
А тъмнината толкова тежи!
Студен е мракът, а нощта безкрайна!
Дори часовникът сега мълчи
като свидетел на голяма тайна.
Аз ще те чакам! Дните ще броя.
Зная, че когато се завърнеш
отново тук при мене у дома,
във пролет пак живота ще превърнеш!
© Георги Иванов Todos los derechos reservados