Иржи (Ирина Филипова)
199 6742
3 oct 2020, 8:36

Ще, Да и Ако... 

  Poesía » Filosófica
720 8 26

 

           


                                     Ще, Да и Ако...
   
           Във зората на живота си използваме все "ЩЕ"-
           "ще порасна, ще се изуча, ще направя кариера,
           дом ще изградя, семейство ще създам и зная, че
           само с бързо темпо мога да прескачам бариери!.."

 

           Неизпълнили докрая всички "ще"-та започва "ДА"        
           "Да помогнем на децата да си стъпят на крака!
           И за внуци да се грижим, да им правим зимнина!
           Или наем или нов дом да им осигурим, освен това
         
           да погледнем здравето , че все нещо взе да ни боли..
           Пием вече хапчета със шепа и все по ни се лежи...     
           Мнения, съвети да не даваме, че отживелици били!..
           А останем ли без половинката си- почва да тежи..."

 

           И последен период като настане,той е все"АКО"!
           "Ако утре ще вали, днес болки имаме във коленете...
           Ако къщата не изчистим днес, не питайте "защо?"
           та, и утре ден е,  защо да бързаме и  да се  трепем!..

 

           Ако зЪбите не са ни в ред,  просто  ще ядем попара!
           Ако искаме навън да излезем-  ще е ако не вали...
           Живите авери поздравляваме,  ако не забравим!...
           Ако утре няма да ни има вече,  от сега  скърбим!..

 

           Децата ни ще са щастливи ако още се обслужваме,
           ако вече не сме оглупели или зле трупясали!
           Обидно става от това "Ако" и много, много тъжно,
           ала минем ли през вичките, то вече  е прекрасно!        

            
           03.10.2020            

                 

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това ми подейства като лечебен мехлем, Мария ! Не, че съм тъжна, обичам първия сняг и душата ми пърха от гледката, но той ще се стопи, ще създаде затруднения, а думите остават, можеш да ги четеш и препрочиташ....Благодаря ти от сърце и се радвам на мнението ти, въпреки че изпитвам неудобство, когато ме хвалят...Нещо започнах само мъдрости да раздавам, а моето амплоа е хумора!
  • С твоите мъдрости днес се събудих,
    как съм пропуснала, Иржи, се чудя,
    плиснах душата си на ранина
    с ясните думички, умна жена,
    и се почувствах пораснала даже,
    толкова, че със възторг да ти кажа:
    ти си богатството наше във сайта,
    🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹
    думички-розички ще ти изпратя!💕
  • Харииии, радвам се, че разчовърках спомените ти!! То и аз "раотя" още със спомени, инъче настоящето е тъжно....Доста съм ги отразявала, но кой ги видял- видял!...Благодаря ти, че отдели толкова време с тоя хубав коментар и дано не забравиш пътеката и друг път!
  • Ех, Ирина! Толкова си мъдра, строга и същевременно излъчваш топлота!
    Баба беше такава! Едра, светлоока българка от Северозапада. Никога не се предаваше и се бореше за семейството си.
    А ние, неблагодарните... Дали помислихме, че тя иска, че обича да седи зад старата вънкъшна печка?
    Че тя е длъжна да ни посреща и изпраща?
    Да готви, мие чинии, да мете, да храни овце, зайци, кокошки...?
    Да става в три часа! Да замесва за 1мекици.
    Зимата да изрине снега, да изхвърли сгурията от печките. Да нацепи подпалики с тежката брадва... Да запали печката, където спи внучето.
    Междудругото да преточи зелето и като чуе гласа на Яйчара да занесе до външната врата същите.
    През това време е сложила да ври боб...
    Благодаря ти Бабо!
    Съжалявам, че никога не Ти го казах приживе!
    Извини ме Ирина, че споделих това при теб!
    Чувствам те толкова близка и родна!
  • А на мен, Ели, най- много ми хареса, че най- после се отби на страницата ми ....Благодаря ти!
  • Иржи, прекрасен философски поглед на живота! Много ми хареса!
  • Благодаря, Иване, радвам се, че ме посети и, че разсъждаваме еднакво по житейските въпроси от стиха!! Да успеем да се съхраним по- дълго и да постигнем ония цели, за които сме мечтали в началото...
  • Стихът ти е много интересен! Волно неволно, човек преминава през всички гари, като при някои не спира. Нещата са такива, каквито са и добре е да се приемат с обич и разбиране! Поздравления, Ирина!
  • Правя си Наде, аз също мразя това в кавичките, защото или го правя и не се пазаря, или си мълча, но като направя нещо....тогава се радвам на изненадата!! Водолея най- мрази да се подчинява...Благодаря за присъствието , мнението и за любими!
  • То си е до човека, Иржи. Аз мразя - "Ще видим". "Да, но..." и "Ако беше". Какво да гледам? Трябва да се направи - прави се, после мислиш за но, тата, цената и т.н. Всички знаят, че едно нещо не може да се направи, идва един, който не знае и го прави.
  • О, Светличка, ти от позицията на кого говориш?- мисля, на тия, младичките, които препускат....Тъжно е за тия, които са на последната гара, но евала им, че са стигнали до там, защото има и други, които....А аз от кои ли съм?!....Като говоря с внука си на тая тема и питам кои са старите, той отговаря, че ония веднага след 50, ами аз от кои съм тогава, той- от архаичните! Лелееее!
  • От Искам през Трябва към Ако даде Бог.
    Младежите нямат представа колко бързо се ускорява житейското влакче и колко спирки пропускаме в шеметно препускане. А колко малко са достигналите последната дестинация.
    Поднасям почитания на избраниците! 🥂
  • Денят ми започва щастливо! И не само защото те видях на страницата си, Доче, а защото думите ти са нещо като мой девиз, за да ми служи като имунитет срещу остаряването на душата ми! Инъче как щях да се "бутам" между вас?! Благодаря от сърце и ти връщам подобен девиз:
    И нека кой каквото ще за нас да мисли,
    ако здраво на краката си стоим,
    погледът си съхраним ли бистър-
    достойно пътят, отреден ни, ще извървим!...
  • Игра на времената(като тронове)
    От минало към бъдеще по стълбата
    се лъжем ден след ден, че невъзможно е
    когато остареем да сме охлюви.
    Към къща приковани, към условности,
    към хапчета, бастунчета и прочие...
    Затуй в сегашно трябва да сме борбени,
    а в бъдеще... Квот доде... Многоточие...
  • Разбира се, Деа, почти зависи от нас!...Но качиш ли се на експресния влак, хем си удовлетворен, че бързо пристигаш в крайната цел, хем прескача някои гари....Животът не позволява да стоиш все на първата гара, и в поантата е казано- щастие е все пак да преминеш през трите периода, защото някои "засядат" на някоя гара....И бях чела някъде, че " тялото ти може да остарява, а АКО сърцето ти не ЩЕ...", затова казах, че почти зависи от нас....Нещо много осукано ти го обясних, но....има надежда!
  • Цял живот само в три думи... Иржи, предлагам да сме още на "ще"
  • Наживей се, Юри, защото не знаеш какво те чака в бъдеще! Булки - да, ама болки...още повече билки!? АКО се озаптиш малко, няма ДА се изхабиш бързо и ЩЕ имаш "можене"още дълго!...Билките няма ДА ти помогнат, ЩЕ те боли най- вече от молитвата на жените, която не ЩЕ имам куража да ти я напиша....Добре, че сме приели, винаги да говорим от името на лирическите герои!!! Благодаря за присъствието!
    Дани, малко ми беше криво, че като ломския влак, който не отива вече до Лом и ти ме подминаваш... А сега се радвам на присъствието ти! Прав си с цитата, ако можехме, обаче, такъв поглед да имаме....но животът не се интересува от цитати, а налага свои, но добре, че е повсеместно, както се изрази Краси- български синдром- това което го има у нас, у комшиите не е така!
  • Ще коментирам с един цитат, Иржи! "Оставете ни да погледнем на нашия живот като на детска игра, в която нищо не е сериозно, освен искреността." Кант , Поздравления!
  • Така е, Мариана, макар, че не е съвсем шаблон за всички...Аз например внуци не съм гледала, до много късно работех, но зимнина съм правила, защото обичам тая дейност и то без да ми я искат...Мисля, че и Ако-то не ми е така фрапантно изразено...Но, общо взето всяко време си носи своята специфика!
    Краси, това си е чист български синдром- дондуркаме децата си, и когато и внуци имаме вече, а сестра ми, /лека й пръст/ живя в Париж и, когато се наложеше свекървата да гледа за ден-два детето, й плащаха като на гледачка, както и когато беше болна, бяха длъжни да й плащат лекарствата...Та наистина е обратното от при нас. Но пак казвам- описаното не е сандартно правило, нещо като частен случай, да служи за забавление...Съдя по коментарите!Малко вярно, малко фантазия!
  • Ретроспекция на човешкия живот.
    Поздравявам те.
  • Само твойто пожелание АКО се сбъдне, Дени , и аз ЩЕ съм щастлива!....Добре, че винаги говорим от името на лирическата, зящото аз съм си винаги щастлива, и от дребулийки даже!! А пък това " супер Иржи" ме зарежда още повече...
    Така е, Георги, тъжни неща стават АКО стигнем до там, но колко млади хора си отиват и без ДА са поживяли редовно!!...Затова казваме "Да сме живи, докато сме здрави", че то другото не е живот....
    Пепи, разсмя ме с твойта " саксия да не ти падне на главата", но според мен има си нещо писано какво да стане и да не можеш да го избегнеш...Аз не съм заплес, а колко премеждия съм имала по улиците...даже веднъж така се потроших, че 9 месеци бях в гипс и не зарад ония с 6-те цифри, а зарад импулсивните ми действия!...Сърцето не живее вече в синхрон с крайниците, а си "мисли", че е същото ....
  • Иржи, твоите Ще, Да и Ако при мен са:
    Булки, Болки, Билки... 😊😀😀 В момента съм все още между първите две Б-та!
  • Около мен виждам обратното - Ако успея Да направя това, Ще ми бъде по-леко, "последен период като настане". Причината да не се излиза заради това, какво е времето, и причината да се страда, преди страданието да е започнало и причината да осигуряваш зимнина, нов дом на детето... е много местен вариант. Не е най-важното да се "трупясаш", за сметка на "причините". А да има баланс във всяко нещо. Добре си го овековечила целия процес, Иржи. Аз исках да кажа, че има и друг начин на мислене.
  • Мене направо си ме удря една коронтина ли беше, пандемия ли беше, параноя ли беше... ако ще и камъни да валят вече - "здраве да е". Гледам да не ми падне саксия на главата, то па на зелен светофар с пешеходна естествено при забранен ляв завой с такава скорост щеше да ми мине един джип с ония с 6-те цифри. Настанало е време "мамата си трака", принцът бял вятър го вее на Донкихотова кранта, Санчо поне е докопал салама, а Снежанка е блондинка под прикритие!
    Поздравления!
  • Третото цапа гащи и мирише...
    Хареса ми.
  • Иржиииии, я бързо зпочвай да говориш с "Ще" и сменѝ възрастта!
    Какво е това.."Ако".
    "Ако" ще каквото ще да става, ти ЩЕ си си все Супер Иржи.
Propuestas
: ??:??