3.10.2020 г., 8:36

Ще, Да и Ако...

1K 8 26

 

           


                                     Ще, Да и Ако...
   
           Във зората на живота си използваме все "ЩЕ"-
           "ще порасна, ще се изуча, ще направя кариера,
           дом ще изградя, семейство ще създам и зная, че
           само с бързо темпо мога да прескачам бариери!.."

 

           Неизпълнили докрая всички "ще"-та започва "ДА"        
           "Да помогнем на децата да си стъпят на крака!
           И за внуци да се грижим, да им правим зимнина!
           Или наем или нов дом да им осигурим, освен това
         
           да погледнем здравето , че все нещо взе да ни боли..
           Пием вече хапчета със шепа и все по ни се лежи...     
           Мнения, съвети да не даваме, че отживелици били!..
           А останем ли без половинката си- почва да тежи..."

 

           И последен период като настане,той е все"АКО"!
           "Ако утре ще вали, днес болки имаме във коленете...
           Ако къщата не изчистим днес, не питайте "защо?"
           та, и утре ден е,  защо да бързаме и  да се  трепем!..

 

           Ако зЪбите не са ни в ред,  просто  ще ядем попара!
           Ако искаме навън да излезем-  ще е ако не вали...
           Живите авери поздравляваме,  ако не забравим!...
           Ако утре няма да ни има вече,  от сега  скърбим!..

 

           Децата ни ще са щастливи ако още се обслужваме,
           ако вече не сме оглупели или зле трупясали!
           Обидно става от това "Ако" и много, много тъжно,
           ала минем ли през вичките, то вече  е прекрасно!        

            
           03.10.2020            

                 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това ми подейства като лечебен мехлем, Мария ! Не, че съм тъжна, обичам първия сняг и душата ми пърха от гледката, но той ще се стопи, ще създаде затруднения, а думите остават, можеш да ги четеш и препрочиташ....Благодаря ти от сърце и се радвам на мнението ти, въпреки че изпитвам неудобство, когато ме хвалят...Нещо започнах само мъдрости да раздавам, а моето амплоа е хумора!
  • С твоите мъдрости днес се събудих,
    как съм пропуснала, Иржи, се чудя,
    плиснах душата си на ранина
    с ясните думички, умна жена,
    и се почувствах пораснала даже,
    толкова, че със възторг да ти кажа:
    ти си богатството наше във сайта,
    🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹🌹
    думички-розички ще ти изпратя!💕
  • Харииии, радвам се, че разчовърках спомените ти!! То и аз "раотя" още със спомени, инъче настоящето е тъжно....Доста съм ги отразявала, но кой ги видял- видял!...Благодаря ти, че отдели толкова време с тоя хубав коментар и дано не забравиш пътеката и друг път!
  • Ех, Ирина! Толкова си мъдра, строга и същевременно излъчваш топлота!
    Баба беше такава! Едра, светлоока българка от Северозапада. Никога не се предаваше и се бореше за семейството си.
    А ние, неблагодарните... Дали помислихме, че тя иска, че обича да седи зад старата вънкъшна печка?
    Че тя е длъжна да ни посреща и изпраща?
    Да готви, мие чинии, да мете, да храни овце, зайци, кокошки...?
    Да става в три часа! Да замесва за 1мекици.
    Зимата да изрине снега, да изхвърли сгурията от печките. Да нацепи подпалики с тежката брадва... Да запали печката, където спи внучето.
    Междудругото да преточи зелето и като чуе гласа на Яйчара да занесе до външната врата същите.
    През това време е сложила да ври боб...
    Благодаря ти Бабо!
    Съжалявам, че никога не Ти го казах приживе!
    Извини ме Ирина, че споделих това при теб!
    Чувствам те толкова близка и родна!
  • А на мен, Ели, най- много ми хареса, че най- после се отби на страницата ми ....Благодаря ти!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...