16 nov 2009, 1:00

***(ще дойде тишината)

  Poesía
1.7K 0 23

doreto66 & henryoliver

 

 

Ще дойде тишината.

Като вятър.

Като любов ще дойде –

изведнъж.

Но,

вместо да се влюби в някого,

ще бъде рязка.

Намръщена,

че пак се връща -

събудена от жажда, мръзнеща.

 

Ще дойде тишината -

хладно ще се втурне

и ще захапе грубо с пръсти.

В най-тихия си възел ще привърже

единственото Всичко -

обичта ни.

Най до дъното ще плъзне -

където зрее топлота.

И, докато Света ни не изпие,

тя няма да си тръгне, няма.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дора Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...