doreto66 & henryoliver
Ще дойде тишината.
Като вятър.
Като любов ще дойде –
изведнъж.
Но,
вместо да се влюби в някого,
ще бъде рязка.
Намръщена,
че пак се връща -
събудена от жажда, мръзнеща.
Ще дойде тишината -
хладно ще се втурне
и ще захапе грубо с пръсти.
В най-тихия си възел ще привърже
единственото Всичко -
обичта ни.
Най до дъното ще плъзне -
където зрее топлота.
И, докато Света ни не изпие,
тя няма да си тръгне, няма.
© Дора Павлова All rights reserved.