doreto66 & henryoliver
Ще дойде тишината.
Като вятър.
Като любов ще дойде –
изведнъж.
Но,
вместо да се влюби в някого,
ще бъде рязка.
Намръщена,
че пак се връща -
събудена от жажда, мръзнеща.
Ще дойде тишината -
хладно ще се втурне
и ще захапе грубо с пръсти.
В най-тихия си възел ще привърже
единственото Всичко -
обичта ни.
Най до дъното ще плъзне -
където зрее топлота.
И, докато Света ни не изпие,
тя няма да си тръгне, няма.
© Дора Павлова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
