doreto66 & henryoliver
Ще дойде тишината.
Като вятър.
Като любов ще дойде –
изведнъж.
Но,
вместо да се влюби в някого,
ще бъде рязка.
Намръщена,
че пак се връща -
събудена от жажда, мръзнеща.
Ще дойде тишината -
хладно ще се втурне
и ще захапе грубо с пръсти.
В най-тихия си възел ще привърже
единственото Всичко -
обичта ни.
Най до дъното ще плъзне -
където зрее топлота.
И, докато Света ни не изпие,
тя няма да си тръгне, няма.
© Дора Павлова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
