28 abr 2010, 21:55

Ще ги търсим...

  Poesía
902 0 1

 

Идилии със нощното треперене,

подклаждани от режещия вятър,

една луна сред хиляди фенери

я топлеше едничка на земята.

 

Тя скиташе в студеното самотна

по бреговете на морето,

тежеше нещо като котва

в душата ù и във сърцето.

 

И  търси с тъжния си поглед,

тя бог в сърцето да докосне,

нима един човешки допир

ще може нещо да му коства.

 

Но него нямаше го горе,

сред хилядите там лампади,

и тя една сълзя пророни

и сякаш беше вече в ада.

 

Къде е бог, когато скита?

Къде са детските амбиции?

Децата винаги ще литват

в мечтите си и ще са птици.

 

Когато търсим боговете,

те крият се като скотове,

смъртта не води до небето,

а само в пръст и във гробове...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Димчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...