Идилии със нощното треперене,
подклаждани от режещия вятър,
една луна сред хиляди фенери
я топлеше едничка на земята.
Тя скиташе в студеното самотна
по бреговете на морето,
тежеше нещо като котва
в душата ù и във сърцето.
И търси с тъжния си поглед,
тя бог в сърцето да докосне,
нима един човешки допир
ще може нещо да му коства. ...