28 апр. 2010 г., 21:55

Ще ги търсим...

901 0 1

 

Идилии със нощното треперене,

подклаждани от режещия вятър,

една луна сред хиляди фенери

я топлеше едничка на земята.

 

Тя скиташе в студеното самотна

по бреговете на морето,

тежеше нещо като котва

в душата ù и във сърцето.

 

И  търси с тъжния си поглед,

тя бог в сърцето да докосне,

нима един човешки допир

ще може нещо да му коства.

 

Но него нямаше го горе,

сред хилядите там лампади,

и тя една сълзя пророни

и сякаш беше вече в ада.

 

Къде е бог, когато скита?

Къде са детските амбиции?

Децата винаги ще литват

в мечтите си и ще са птици.

 

Когато търсим боговете,

те крият се като скотове,

смъртта не води до небето,

а само в пръст и във гробове...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...