Ще гледам как ставаш на прах
Гореше. Аз чувах как стенеш и викаш.
Подадох към тебе ръка.
Посях ти надежда
и сляпо повярва,
че няма
да срещнеш
смъртта...
но...
в миг
си отдръпнах
ръката
и креснах:
„Ще гледам как ставаш
на прах,
задето към мене надигна
ромфея
с наслада ще гледам смъртта,
която към тебе ръката
протяга,
ще гледам обзет от екстаз,
задето той, огънят праведен
светъл,
превръща злосторника в прах!”.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Андрей Андреев Todos los derechos reservados
Знам, затова е още по голямо браво! Всичко, което правим се връща, животът е като бумеранг - и позитивното и отрицателното, от тас зависи какво е.
