Гореше. Аз чувах как стенеш и викаш.
Подадох към тебе ръка.
Посях ти надежда
и сляпо повярва,
че няма
да срещнеш
смъртта...
но...
в миг
си отдръпнах
ръката
и креснах:
„Ще гледам как ставаш
на прах,
задето към мене надигна
ромфея
с наслада ще гледам смъртта,
която към тебе ръката
протяга,
ще гледам обзет от екстаз,
задето той, огънят праведен
светъл,
превръща злосторника в прах!”.
© Андрей Андреев Все права защищены