15 nov 2015, 20:31

Ще избягам…

  Poesía
705 0 16

Ще избягам – от всички, завинаги…

Къс природа, цвете, слънчева пчела –  

това е скромната ми, бяла мечта.  

 

Не ме търсете в алчния си делник,  

ни в пастта му, зейнала като ламя!

Истините си не ми внушавайте!

 

На свобода да подишам копнея -

далеч от лицемерието фино,

от лудо-изисканата суета…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чоевк не може да избяга от себе си. Отново прочетох и пак харесах
  • бягай, но пак се върни при нас
  • Има такива моменти. Важното е човек да не бяга от себе си. Поздрав!
  • Интересен стих - кратък в по три реда и изпълнен с копнеж към истинското, към красивото, към свободата... Успех, Роси! Всичко е желания и воля!
  • Да!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...