15 нояб. 2015 г., 20:31

Ще избягам…

703 0 16

Ще избягам – от всички, завинаги…

Къс природа, цвете, слънчева пчела –  

това е скромната ми, бяла мечта.  

 

Не ме търсете в алчния си делник,  

ни в пастта му, зейнала като ламя!

Истините си не ми внушавайте!

 

На свобода да подишам копнея -

далеч от лицемерието фино,

от лудо-изисканата суета…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чоевк не може да избяга от себе си. Отново прочетох и пак харесах
  • бягай, но пак се върни при нас
  • Има такива моменти. Важното е човек да не бяга от себе си. Поздрав!
  • Интересен стих - кратък в по три реда и изпълнен с копнеж към истинското, към красивото, към свободата... Успех, Роси! Всичко е желания и воля!
  • Да!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...