15 нояб. 2015 г., 20:31

Ще избягам…

701 0 16

Ще избягам – от всички, завинаги…

Къс природа, цвете, слънчева пчела –  

това е скромната ми, бяла мечта.  

 

Не ме търсете в алчния си делник,  

ни в пастта му, зейнала като ламя!

Истините си не ми внушавайте!

 

На свобода да подишам копнея -

далеч от лицемерието фино,

от лудо-изисканата суета…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чоевк не може да избяга от себе си. Отново прочетох и пак харесах
  • бягай, но пак се върни при нас
  • Има такива моменти. Важното е човек да не бяга от себе си. Поздрав!
  • Интересен стих - кратък в по три реда и изпълнен с копнеж към истинското, към красивото, към свободата... Успех, Роси! Всичко е желания и воля!
  • Да!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...