Ще кажа сбогом
Да преглъщам веч сълзи не мога
бучка в гърлото пътя им скри
душата безмълвна ридае в тревога
ослепяха очите без светли искри
Все нещо в мен не ти достигна
а ти ми беше във излишък
никой нищо не постигна
двама бяхме - но всеки бе самичък
А колко исках да бъда онази
жена нежна, съпруга добра
като в далечна пустиня оазис
от който за тебе да блика вода
Но ще кажа сбогом на раздяла
така за двама ни ще е добре
и без това не бяхме цяло
всеки своя път да избере
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados
