Jun 1, 2008, 8:17 AM

Ще кажа сбогом

  Poetry » Other
675 0 7

Да преглъщам веч сълзи не мога

бучка в гърлото пътя им скри

душата безмълвна ридае в тревога

ослепяха очите без светли искри

 

Все нещо в мен не ти достигна

а ти ми беше във излишък

никой нищо не постигна

двама бяхме - но всеки бе самичък

 

А колко исках да бъда онази

жена нежна, съпруга добра

като в далечна пустиня оазис

от който за тебе да блика вода

 

Но ще кажа сбогом на раздяла

така за двама ни ще е добре

и без това не бяхме цяло

всеки своя път да избере

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...