Jun 1, 2008, 8:17 AM

Ще кажа сбогом

  Poetry » Other
669 0 7

Да преглъщам веч сълзи не мога

бучка в гърлото пътя им скри

душата безмълвна ридае в тревога

ослепяха очите без светли искри

 

Все нещо в мен не ти достигна

а ти ми беше във излишък

никой нищо не постигна

двама бяхме - но всеки бе самичък

 

А колко исках да бъда онази

жена нежна, съпруга добра

като в далечна пустиня оазис

от който за тебе да блика вода

 

Но ще кажа сбогом на раздяла

така за двама ни ще е добре

и без това не бяхме цяло

всеки своя път да избере

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...