Облачетата като глухарчета
разтупкват из сърцето ми
странните поверия
за падналите пламъци.
Ти ми се търкаляш
в надеждата и по мечтите ми
и някой се изгубва в нас,
но не и този стих.
Облачетата като глухарчета
разтупкват из сърцето ми
странната мистерия
в тъмен матов вик,
но аз от притеснение
изпуснах всяка дума
и цъфнал в небосклона
захлупеният миг
разпява всеки звук...
© Йоана Todos los derechos reservados