30 авг. 2016 г., 22:04

Ще ме гушнеш ли с дума

581 2 5

 

Облачетата като глухарчета
разтупкват из сърцето ми
странните поверия
за падналите пламъци.
Ти ми се търкаляш
в надеждата и по мечтите ми
и някой се изгубва в нас,
но не и този стих.

Облачетата като глухарчета
разтупкват из сърцето ми
странната мистерия
в тъмен матов вик,
но аз от притеснение
изпуснах всяка дума
и цъфнал в небосклона
захлупеният миг
разпява всеки звук...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • Много интересно пишеш,хареса ми стиха!
  • Харесах!
    "и някой се изгубва в нас,
    но не и този стих"
  • Толкова красива душа и лирическа, и човешка пише тези редове! В Любими!
  • Харесвам как пишеш, Йоана. Може би, защото твоят начин на писане ми е закодиран в кръвта. Затова и слагам този стих в Любими.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...