30 авг. 2016 г., 22:04

Ще ме гушнеш ли с дума

584 2 5

 

Облачетата като глухарчета
разтупкват из сърцето ми
странните поверия
за падналите пламъци.
Ти ми се търкаляш
в надеждата и по мечтите ми
и някой се изгубва в нас,
но не и този стих.

Облачетата като глухарчета
разтупкват из сърцето ми
странната мистерия
в тъмен матов вик,
но аз от притеснение
изпуснах всяка дума
и цъфнал в небосклона
захлупеният миг
разпява всеки звук...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • Много интересно пишеш,хареса ми стиха!
  • Харесах!
    "и някой се изгубва в нас,
    но не и този стих"
  • Толкова красива душа и лирическа, и човешка пише тези редове! В Любими!
  • Харесвам как пишеш, Йоана. Може би, защото твоят начин на писане ми е закодиран в кръвта. Затова и слагам този стих в Любими.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...