30 авг. 2016 г., 22:04

Ще ме гушнеш ли с дума

583 2 5

 

Облачетата като глухарчета
разтупкват из сърцето ми
странните поверия
за падналите пламъци.
Ти ми се търкаляш
в надеждата и по мечтите ми
и някой се изгубва в нас,
но не и този стих.

Облачетата като глухарчета
разтупкват из сърцето ми
странната мистерия
в тъмен матов вик,
но аз от притеснение
изпуснах всяка дума
и цъфнал в небосклона
захлупеният миг
разпява всеки звук...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви!
  • Много интересно пишеш,хареса ми стиха!
  • Харесах!
    "и някой се изгубва в нас,
    но не и този стих"
  • Толкова красива душа и лирическа, и човешка пише тези редове! В Любими!
  • Харесвам как пишеш, Йоана. Може би, защото твоят начин на писане ми е закодиран в кръвта. Затова и слагам този стих в Любими.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...