Aug 30, 2016, 10:04 PM

Ще ме гушнеш ли с дума

  Poetry
579 2 5

 

Облачетата като глухарчета
разтупкват из сърцето ми
странните поверия
за падналите пламъци.
Ти ми се търкаляш
в надеждата и по мечтите ми
и някой се изгубва в нас,
но не и този стих.

Облачетата като глухарчета
разтупкват из сърцето ми
странната мистерия
в тъмен матов вик,
но аз от притеснение
изпуснах всяка дума
и цъфнал в небосклона
захлупеният миг
разпява всеки звук...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви!
  • Много интересно пишеш,хареса ми стиха!
  • Харесах!
    "и някой се изгубва в нас,
    но не и този стих"
  • Толкова красива душа и лирическа, и човешка пише тези редове! В Любими!
  • Харесвам как пишеш, Йоана. Може би, защото твоят начин на писане ми е закодиран в кръвта. Затова и слагам този стих в Любими.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...