20 jul 2019, 11:55  

Ще ме гътнат нейните шеги

930 8 18

Любовта ми е стихия,

съчетана с летен гръм!...

Казват ми: „Бе, остави я!”

Как, бе, викам?... Луд ли съм?...

 

По характер - своенравна,

но пък инак е добра.

И на нея няма равна!...

Сладка болка ми е тя!...

 

Лятос къпем си се двама

на крайселската река.

Хем прохладно, хора няма...

От години сме така...

 

Вчера също я изкъпах.

Но да тръгне, не рачù!...

Викам: „Моля те, бе, скъпа!

Чуваш ли, не ме мъчи!..."

 

Как сега да я оставя -

къпана и  там - сама?

Леле-мале, що да правя?

И заблъска ме глава!...

 

Взех да издивявам вече,

но познат се мярна там...

"Дай ми рамо, бе, човече,

няма да се справя сам!...”

 

Та награбихме я мъжки...

Аз опъвам, той - отзад...

Тя трепери, охка,  пъшка...

Хеле, свърши този ад!...

 

Да, запали най-накрая!...

С гръм и трясък, но - върви!..

Ще ме гътнат, аз си зная,

тези нейните шеги!...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • До скоро, Ирина!...Приятно ми беше да ми гостуваш и да споделим туй-онуй!... Заповяядай пак при мен, няма лошо, ако е и по лиричните ми стихове!...Тъкмо възможност да си припомниш вълненията през младежките години!...
  • Мисля да премина към оня жанр,който малко ми е трудно да коментирам-лириката,а за търпението...нали затова се чувстваме малко роднини тук ,като сме съпричастни към всичко ,което вълнува "братята по перо"!! До скоро,Роби...
  • Ето и този стих е един от онези с неочакван финал...Понякога се получава, понякога - не...
    Важното е да съумееш да водиш читателя до последно към изненадата и да му я сервираш в самия край!...
    Ирина, благодаря ти за търпението, с което си изчела тази поредица от стихове!...Надявам се да не ти е доскучало много!...
  • Толкова харесвам тоя твой диалогичен стил!Чета,чета,заразена от усмивки и от стиха и после от коментарите,но не зная още,че в поантата накрая е отговорът!И още повече ми става смешно....на себе си!А пък ти...където и да погледнеш-все идеи виждаш!
    За сега приключвам,продължавам утре вечер.
  • Приятно ми е да знам, че съм те усмихнал, Веси!...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...