Ще ме гътнат нейните шеги
Любовта ми е стихия,
съчетана с летен гръм!...
Казват ми: „Бе, остави я!”
Как, бе, викам?... Луд ли съм?...
По характер - своенравна,
но пък инак е добра.
И на нея няма равна!...
Сладка болка ми е тя!...
Лятос къпем си се двама
на крайселската река.
Хем прохладно, хора няма...
От години сме така...
Вчера също я изкъпах.
Но да тръгне, не рачù!...
Викам: „Моля те, бе, скъпа!
Чуваш ли, не ме мъчи!..."
Как сега да я оставя -
къпана и там - сама?
Леле-мале, що да правя?
И заблъска ме глава!...
Взех да издивявам вече,
но познат се мярна там...
"Дай ми рамо, бе, човече,
няма да се справя сам!...”
Та награбихме я мъжки...
Аз опъвам, той - отзад...
Тя трепери, охка, пъшка...
Хеле, свърши този ад!...
Да, запали най-накрая!...
С гръм и трясък, но - върви!..
Ще ме гътнат, аз си зная,
тези нейните шеги!...
© Роберт All rights reserved.
Заповяядай пак при мен, няма лошо, ако е и по лиричните ми стихове!...Тъкмо възможност да си припомниш вълненията през младежките години!...
