Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
16 may 2008, 20:13

Ще ми прости ли? 

  Poesía » De amor
787 0 11
Дойде ми в много всичката любов.
Сама не зная кой ли път да хвана.
В очите ми прелял е дъжд,
а небосвод душата ми повежда.
Тревичката в дланта му бях,
с любов обречена ме той тешеше.
А как да си простя за моя грях,
че любовта му, вече ми тежеше?
Със мисълта за него във зори
политнах, ала аз не знаех,
че във агония зад четири стени
ме е очаквал... а не стигнах.
Порой е болката в сърцето ми.
Душата си на две ли разделих,
че исках всичко от света да взема
и обичта си вграждах в стих.
И в този ден дланта ми тръпне,  
че тя до него не достигна,
целуваше я като  малко цвете
със свойте нежни, топли устни.
Ще ми прости ли, че останах птица?
Да търся вечно своето небе.
В живота всичко някога си тръгва.
Не искам да си тръгва той от мене!



© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ,,В живота всичко някога си тръгва.''
    И пак се връща!...
  • "Със мисълта за него във зори
    политнах, ала аз не знаех,
    че във агония зад четири стени
    ме е очаквал... а не стигнах."
    Много тъжно! Напомни ми историята с Бетховен и неговата "безсмъртна любима". Поздрави!
  • Благодаря ви!
  • хареса ми, птицо
  • Чудесен стих, Джейни! Замисли ме, усетих го с душата си...Поздрави!!!
  • Изтъкан от вътрешни противоречия стих, много ме замисли тази искреност!
    Поздрави Джейни!
  • Проплакан стих с много болка и тъга,
    но въпреки това,много красив,Жени!
    Поздрав!
  • В живота всичко някога си тръгва.

    Да, така е, животът също...
    Поздрав за стиха, Жени!
  • Много хубаво!Много!поздрав!
  • "Ще ми прости ли,че останах птица?"
    Хареса ми! Поздрави!
  • Няма да си тръгне, Женичка!
    Та може ли, толкова лесно да се прости с любовта?!
Propuestas
: ??:??