Ще ми прости ли?
Дойде ми в много всичката любов.
Сама не зная кой ли път да хвана.
В очите ми прелял е дъжд,
а небосвод душата ми повежда.
Тревичката в дланта му бях,
с любов обречена ме той тешеше.
А как да си простя за моя грях,
че любовта му, вече ми тежеше?
Със мисълта за него във зори
политнах, ала аз не знаех,
че във агония зад четири стени
ме е очаквал... а не стигнах.
Порой е болката в сърцето ми.
Душата си на две ли разделих,
че исках всичко от света да взема
и обичта си вграждах в стих.
И в този ден дланта ми тръпне,
че тя до него не достигна,
целуваше я като малко цвете
със свойте нежни, топли устни.
Ще ми прости ли, че останах птица?
Да търся вечно своето небе.
В живота всичко някога си тръгва.
Не искам да си тръгва той от мене!
Сама не зная кой ли път да хвана.
В очите ми прелял е дъжд,
а небосвод душата ми повежда.
Тревичката в дланта му бях,
с любов обречена ме той тешеше.
А как да си простя за моя грях,
че любовта му, вече ми тежеше?
Със мисълта за него във зори
политнах, ала аз не знаех,
че във агония зад четири стени
ме е очаквал... а не стигнах.
Порой е болката в сърцето ми.
Душата си на две ли разделих,
че исках всичко от света да взема
и обичта си вграждах в стих.
И в този ден дланта ми тръпне,
че тя до него не достигна,
целуваше я като малко цвете
със свойте нежни, топли устни.
Ще ми прости ли, че останах птица?
Да търся вечно своето небе.
В живота всичко някога си тръгва.
Не искам да си тръгва той от мене!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
