Ще ми простиш ли някога Любов
Че само в тебе бяла се откривам
И само в твоя вечен благослов
Надежда за мечтите си събирам
Ще ми простиш ли тихата тъга
Която във очите ми немее
Тя просто е отнета свобода
Орисана във Теб да оцелее
Ще ми простиш ли вятърния зов
Към сродната душа в безкрая
Той винаги е нежен послеслов
В следите ми сред утринна омая ...