Ще ми простиш ли някога, Любов...
Ще ми простиш ли някога Любов
Че само в тебе бяла се откривам
И само в твоя вечен благослов
Надежда за мечтите си събирам
Ще ми простиш ли тихата тъга
Която във очите ми немее
Тя просто е отнета свобода
Орисана във Теб да оцелее
Ще ми простиш ли вятърния зов
Към сродната душа в безкрая
Той винаги е нежен послеслов
В следите ми сред утринна омая
Ще ми простиш ли някога Любов
Че те открих след хиляди години
И в ехо от далечния живот
Разбрах че можем да сме пак щастливи
Ще ми простиш ли някога Любов
Кажи ми...
02.03.2014 г.
@Eli
(по повод Прошка)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Георгиева Всички права запазени
