Дали ще мога някога да разгадая

какво ми казва камъкът, пръстта,

цветята колко искат да мечтаят,

тополите какво шептят?

Дали фалшиво свирят ветровете

и колко е високо седмото небе?

Дали студът е първата причина

душите да кълве оная зима,

която,  като черен гарван

забива клюн и къса плът,

оглозгва вярата и хищно грабва

остатъците от изгубения път!

Дали куражът е мираж,

когато се изправим срещу враг?

Ще мога ли да си покажа

защо потъва земният ми праг?

Дали ще чакам края на света

изгубена във делниците сиви

или ще дръзна да вървя

със стръкче обич и мечти красиви...