22.10.2013 г., 22:09

Ще мога ли да се разгадая

986 0 1

Дали ще мога някога да разгадая

какво ми казва камъкът, пръстта,

цветята колко искат да мечтаят,

тополите какво шептят?

 

Дали фалшиво свирят ветровете

и колко е високо седмото небе?

Дали студът е първата причина

душите да кълве оная зима,

 

която,  като черен гарван

забива клюн и къса плът,

оглозгва вярата и хищно грабва

остатъците от изгубения път!

 

Дали куражът е мираж,

когато се изправим срещу враг?

Ще мога ли да си покажа

защо потъва земният ми праг?

 

Дали ще чакам края на света

изгубена във делниците сиви

или ще дръзна да вървя

със стръкче обич и мечти красиви...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дали ще се разгадаем някога,едва ли,но "със стръкче обич и мечти красиви"по леко ще преминем през живота земен!Поздрави за хубавото стихотворение!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...