22 окт. 2013 г., 22:09

Ще мога ли да се разгадая

988 0 1

Дали ще мога някога да разгадая

какво ми казва камъкът, пръстта,

цветята колко искат да мечтаят,

тополите какво шептят?

 

Дали фалшиво свирят ветровете

и колко е високо седмото небе?

Дали студът е първата причина

душите да кълве оная зима,

 

която,  като черен гарван

забива клюн и къса плът,

оглозгва вярата и хищно грабва

остатъците от изгубения път!

 

Дали куражът е мираж,

когато се изправим срещу враг?

Ще мога ли да си покажа

защо потъва земният ми праг?

 

Дали ще чакам края на света

изгубена във делниците сиви

или ще дръзна да вървя

със стръкче обич и мечти красиви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дали ще се разгадаем някога,едва ли,но "със стръкче обич и мечти красиви"по леко ще преминем през живота земен!Поздрави за хубавото стихотворение!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...