22 окт. 2013 г., 22:09

Ще мога ли да се разгадая

992 0 1

Дали ще мога някога да разгадая

какво ми казва камъкът, пръстта,

цветята колко искат да мечтаят,

тополите какво шептят?

 

Дали фалшиво свирят ветровете

и колко е високо седмото небе?

Дали студът е първата причина

душите да кълве оная зима,

 

която,  като черен гарван

забива клюн и къса плът,

оглозгва вярата и хищно грабва

остатъците от изгубения път!

 

Дали куражът е мираж,

когато се изправим срещу враг?

Ще мога ли да си покажа

защо потъва земният ми праг?

 

Дали ще чакам края на света

изгубена във делниците сиви

или ще дръзна да вървя

със стръкче обич и мечти красиви...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дали ще се разгадаем някога,едва ли,но "със стръкче обич и мечти красиви"по леко ще преминем през живота земен!Поздрави за хубавото стихотворение!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....