1 ago 2007, 23:38

Ще облека луната в нова дреха

  Poesía
883 0 18
Ще облека луната в нова дреха,
а старата ще метна през простора.
Светкавици ще блеснат за утеха
на вярващите в новолунието хора.
И тя все тъй желана, омагьосана,
ще скита нощем сред звездите,
ще шепне тихо, нежна, влюбена,
вълшебница от приказките...
Ще се усмихва на отчаяните,
ще укроти очите на гнева на лудите,
тя няма да е грубост подивяла,
ще бъде нежната страна на дланите.
В милувката и майките ще раждат
чадата си с усмивка на лицата,
ще засънуват старци, а децата
видения ще виждат по земята.
Ще облека луната в нова дреха,
съшита с вярата във утрешният ден.
С надежда ще застеля лунната пътека
с искри от пламенната си любов.




 



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...