1 ago 2007, 23:38

Ще облека луната в нова дреха

  Poesía
881 0 18
Ще облека луната в нова дреха,
а старата ще метна през простора.
Светкавици ще блеснат за утеха
на вярващите в новолунието хора.
И тя все тъй желана, омагьосана,
ще скита нощем сред звездите,
ще шепне тихо, нежна, влюбена,
вълшебница от приказките...
Ще се усмихва на отчаяните,
ще укроти очите на гнева на лудите,
тя няма да е грубост подивяла,
ще бъде нежната страна на дланите.
В милувката и майките ще раждат
чадата си с усмивка на лицата,
ще засънуват старци, а децата
видения ще виждат по земята.
Ще облека луната в нова дреха,
съшита с вярата във утрешният ден.
С надежда ще застеля лунната пътека
с искри от пламенната си любов.




 



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...